|
ИСТИНА |
Войти в систему Регистрация |
ИПМех РАН |
||
Предсказуемость в праве как фактор социальной стабильности: теоретический аспектстатья
- Авторы: Фролова Е.А., и др.
- Сборник: Предвидимость на правото
- Год издания: 2022
- Место издания: St. Kliment Ohridski University Press Sofia Sofia
- Первая страница: 77
- Последняя страница: 87
- Аннотация: Статията разкрива проблемите на социалната цел на правото от позицията на основните видове правно мислене. Показва се, че правото е нормативна форма на подреждане, стабилизиране и възпроизвеждане на обществените отношения, защитавана чрез правния процес и държавната принуда. Обръща се внимание на факта, че редът на социалните отношения включва не само съществуващото (наличното битие), но и дължимото (бъдещето). Тази разпоредба лежи в основата на концепцията за правния ред като режим на устойчивост и предвидимост. От правото се очакват справедливост в решенията, предвидимост на отношенията и стабилност на правния ред. Необходимо е обаче да се разбере, че в закон се превръщат онези норми и отношения, които са официално признати, защитени и подкрепени от държавната власт. От държавата зависи какви действия да забранява, какви отношения да регулира и защитава, на какви обстоятелства да придава правно значение. Така държавата поема отговорност за реда в обществото. Ако това не може да се направи, първо се променя върховната власт в държавата, а след това съдържанието на закона или начините за неговото прилагане. За стабилния правен ред е необходимо новите норми на правото да съответстват на реалния баланс на силите в обществото, перспективите за социално развитие и да бъдат изразени във форми, достъпни за общественото правно съзнание. В условията на нестабилно обществено състояние от особено значение са доктрината за естественото право и социологическите теории на правото. Концепцията за естественото право задава скалата за оценка на действащото законодателство сред членовете на обществото, дава възможност да се иден- * Професор в Катедрата по теория на държавата и правото на Юридическия факултет на Московския държавен университет „М. В. Ломоносов“, доктор на юридическите науки. 78 тифицират масивни социални очаквания, възлагани на закона, показва нивото на протестните настроения сред населението. Поддръжниците на социологическото правно мислене виждат правото като тясно специализирана форма на социален контрол, осъществяван въз основа на императивни разпореждания в рамките на съдебния и административния процес. Според „правния реализъм“ правото не е норми, а съдебни решения по конкретни случаи. Обектът на правното знание е предвидливост: предсказване на това кои отношения се обхващат от държавната принуда чрез механизмите на съдебната система. Теоретиците и философите на правото подчертават неговата дълготрайна същност, с която е свързана стабилността в обществото („свобода“ в интерпретацията на Лок и Монтескьо, „общество на свободно желаещите хора“ на Щамлер, „социална солидарност“ на Дюги, „мирна среда“ на Ковалевски, „организирана отбрана“ на Муромцев и др.). Сред фундаменталните въпроси, изучавани от теорията на правото са проблеми на връзката между законността и правния ред, въпроси за преценка на валидността на нормативните правни актове, попълване на празнините в правото, което също цели създаване на стабилен правен ред
- Добавил в систему: Трякова Галина Михайловна