Черно море, потопът и древните митове

Димитров, П.; Димитров, Д.

Авторы: Димитров Петко, Димитров Димитър
Год издания: 2003
Место издания: Славена Варна, България
Объём: 91 страниц
ISBN: 954-579-278-7
Тираж: 5000 экз.
Монография
Академическое издание
DOI: 10.13140/RG.2.2.27133.05609
Аннотация: Въведениe: Би ли повярвал някой, че Черно море е било арена на библейския Потоп? Да, такава теза днес изглежда неправдоподобна. Дали обаче сме разтворили всички страници от най-новата история на Земята и човешката цивилизация? До неотдавна тълкуването на библейските събития беше изключителна привилегия на теолозите. Считаше се за светотатство учени от други науки да се докосват до темата и да поставят под съмнение някои от постулатите. Освен това съвременната библейска археология пледира, че е решила проблемите за мястото и времето на Потопа. Познанията за света – както в Библията, така и в Шумерския епос, са ограничени от реките Тигър, Ефрат и Нил. В Шумерския епос юнакът Гилгамеш в търсене на безсмъртието преминава през “Морето на смъртта”. Къде се е намирало това море? Мъртво, Червено, Средиземно, Черно, Каспийско – все морета, кандидати за арена на Потопа. Проучванията в Месопотамия и Червено море, глинените плочки с Шумерския епос в древната Ниневия, ръкописите на Библията и множество други находки са дали основание да се приемат за място на Потопа поречията на Тигър и Ефрат. Тълкувателите на Библията и теолозите, занимаващи се с археологически проучвания, обаче не са имали представа за грандиозните мащаби на природните катастрофи. Намесата на геолозите през последните години в дешифрирането им доведе до решителен поврат тълкуването на писанията за Потопа и до ревизия на съществуващите представи. Бе доказано, че цивилизациите на Стария свят – Месопотамия, Египет, Крит и Гърция, Индия и Китай, водят началото си от един център. Този единен произход се потвърждава от ритуалната им структура. Още по-недвусмислено свидетелства за това сравнението на различните древни писмености. Наложилата се представа, че най-старите писмени знаци са датирани около III хил. пр. Хр. , изглежда е на път да бъде отхвърлена именно поради фактите за съществуването на писменост до Потопа. Професорът по мултилингвистика от Католическия университет в Брюксел Харалд Хаарман твърди, че най-древната писменост в света е намерена на Балканския полуостров. Той датира плочките от Тартария в 5300 г. пр. Хр. Почти всички учени, изучавали Библията и Шумерския епос, са единодушни в оценката си за тях като за ценен източник на информация. В нито едно от двете произведения обаче не се посочва мястото на Потопа. Истинската история за началото се губи във времето и пространството. Всичко това ни дава основание за търсене на нови факти, които да осветят липсващите страници на историята. Критическият анализ на древните митове, новите геологически и археологически факти в Черноморския басейн са на път да разрушат догмите и да влеят нова сила в библейските митове. Великолепните открития на българските археолози – неолитните некрополи от Варна и Дуранкулак, най-старото обработено злато в света, поставиха редица въпроси, и на първо място за ролята на културата “Варна” в човешката история. Определението за варненската култура като за една “несъстояла се цивилизация” вече не издържа на новите факти за наличието на древната неолитна култура по цялото крайбрежие и шелфа на Черно море. Книгата на американските учени Уилям Райън и Уолтър Питман “Ноевият потоп” и филмът на Би Би Си със същото заглавие предизвикаха научна сензация в края на второто хилядолетие. Книгата е блестящо съчетание на научни аргументи от почти всички области на научното познание, обединени в единен географски център – Черно море. За илюстрация на огромния интерес към изложените от американците научни аргументи ще припомним думите на известния морски изследовател д-р Робърт Балард: “Книгата “Ноевият потоп” на Уилям Райън и Уолтър Питман е омайваща и завладяваща научно-детективска история. Тя трябва да се прочете! И несъмнено ще предизвика множество експедиции за намиране на доказателства, които да потвърдят или отхвърлят тезите. ” Д-р Балард вече опита своя късмет на откривател, работейки през 1999 и 2000 г. в Черно море в района на Синоп, Турция. Резултатите от тези проучвания днес са широко известни. През 2001 и 2002 г. той и неговият екип, заедно с български изследователи, продължиха търсенето на нови обекти в западната част на Черно море. Главната цел на проучването беше търсенето на артефакти на старите брегове – останки от древни праисторически селища. Тази книга беше замислена още преди 20 години, когато бяха получени убедителни геологически доказателства за Потопа. В нея се поставят основите на една интердисциплинарна наука – геоархеология. Книгата е подготвена на базата на богат фактически материал събран от авторите по време на дългогодишни експедиционни изследвания. Изложени са най-новите оригинални идеи за геоисторическо развитие на Черноморския басейн. В обработката на текста, подбора на фигурите значителна помощ ни бе оказана от сътрудниците от секция Морска геология и археология Делчо Солаков, Веселин Пейчев, Преслав Пеев, Недялка Чонкова и художника Боно Шкодров. В процеса на работа разчитахме на подкрепата на ръководителя на разкопките на праисторическото селище и некропол в района на Дуранкулак д-р Тодор Димов. Възползваме се от възможността да им изкажем своята благодарност за неоценимата помощ и подкрепа.
Добавил в систему: Димитров Димитър Петков

	ИСТИНА	Войти в систему Регистрация
	ИПМех РАН
	Главная Поиск Статистика О проекте Помощь

ИСТИНА

ИПМех РАН

Черно море, потопът и древните митовекнига

Прикрепленные файлы